Гаови Ниви

На запад от река Въча се намират котловините Чепинска, Баташка, Девинска и Доспатска. На изток от река Въча се намира курорта Пампорово, както и Смолянските езера. Тук се намира най високия връх на Родопите - Голям Перелик (2191 м).


В Западните Родопи се срещат типични карстови форми: ждрела - Буйновско и Триградско, пещери - Снежанка, Ягодинската пещера и Лепеницата, Чудните мостове, карстови извори - Настански, Беденски и Клептуза.

Родопите са загадъчна планина – те няма да ви разкрият всичките си тайни веднага. Затова ние ще се опитаме да ви помогнем като ви насочим къде да търсите.

 

В Европа има и по-високи, и по-обширни, и по-гористи и по-стари като геология планини, но няма планински масив с такова богатство на реликтни видове и биоразнообразие и с толкова превратна и продължителна история. В Родопите като в огледало се оглеждат цялата древност и съвремие на Стария континент. Тук има и праисторически поселения, и мегалити и обредни места, дело на цивилизацията на Траките, и паметници и творения на строителния гений на древна Елада, Рим и Византия и свидетелства за времето на Студената война и тоталитаризма, които за радост на българи и гърци отстъпват с развитието на интеграцията в рамките на големия Европейски проект за България.

 

Еко Чифлик Гагови Ниви се намира близо до с.Михалково , той е разположен на 4км.от главния път (Кричим-Девин) по посока с. Осикова .

 


Западните Родопи обхващат територия от 8732,1 км2 (или 59,25%) и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, като повече от половината от площта им (51,9) се заемат от земи с надморска височина между 1000 и 1600 м. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река Въча ги дели на две части – западна Дъбрашко-Баташка и източна Переликско-Преспанска. В първата част най-висок е връх Голяма Сюткя (2186 м), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица – Голям Перелик (2191 м). Западната част има асиметричен орохидрографски план с добре развита ридова система, очертана от дълбоки долини на север и силно стеснена площ на юг. Главната вододелна линия между водосборните басейни на Марица и Места е изместена на югозапад по широкото имощно било на Велийшко-Виденишкият дял. От главния вододелен рид на север се отклоняват ридът Алабак, Баташка планина е нейните крайни разклонения Къркария и Бесапарските ридове. На юг от главния рид се простира се простира широкият рид Дъбраш. Източната част на Западните Родопи обхваща два мощни вододелни дяла: на северозапад Переликско-Преспански и на югоизток Ардински дял, разделени от долината на река Черна (ляв приток на Арда). От Переликско-Преспанския дял на север се отклоняват мощните ридове Чернатица, Радюва планина и Добростан. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска, както и малката Хвойненска котловина. От Западните Родопи водят началото си най-голевите родопски реки: Въча, Чепинска, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река и други, които текат в дълбоки проломни долини.


 


В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите средиземноморски въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг. В Западните Родопи средиземноморското влияние е по-слабо, а в Източните – по-силно, което е видно от средногодишните температури и средногодишната сума на валежите за пет метеоролотгични станции: Велинград 9°С, 550 мм; Смолян 8,5°С, 981 мм; Златоград 10,9°С, 986 мм; Кърджали 12,5°С, 663 мм; Ивайловград 12,7°С, 736 мм. В Западните Родопи валежите са главно през летните месеци, а в източните – през зимата.